Село Батово е наследник на много стари поколения, съществували по тези места. Непосредствено след края на Руско-турската освободителна война тук се заселват бежанци от Странджа. По това време селото се казва Чаталар и е смесено черкезко-татарско. Черкезите се изселват напълно, докато татарите постепенно се турцизират.
Селото придобива отчетлив странджански облик, което го прави уникално, защото е единственото рупско село извън Странджа. Между 1913 – 1916 г. и 1919 – 1940 г. селото е под румънска окупация. Сегашното си име Батово получава през 1942 г.
Основното училище в с. Батово носи името на известна личност от българското Възраждане, монахът от Хилендарския манастир, отец Паисий. Той е роден в гр. Банско през 1722 година. Светското му име остава неизвестно за историците. Надарен с буден ум и необикновена проницателност, той отива в манастира за да се изучи по – добре и приема монашеството.
Точно 130 години след написването на „История славянобългарска“, през далечната 1892 година, в най – хубавата част на Добруджа, шестима българи построяват първата училищна сграда в с. Батово.
Първият учител в нея става Димитър Терзиев родом от Македония. Историята на училището е белязана от съзидателни дела, изпълнени с много трудности, преодолявани с общите усилия на поколения учители.